Демон


Аз съм вихър и мъгла,

     владея царство без предел

     че имам орлови крила

и ноктете на орел.

Аз съм вихър и мъгла

     не зная време, нито цел

     в размах, пориви и стремеж.

Аз съм зной и скреж.

 

А ти си плаха гълъбица.

Напразно се боиш от мен.

Ще бъдеш ти, с орел самин, с орел орлица.

И благослови тоя ден.

 

Изгубена те найдох - вездесъщ,

и те обгърнах, тъмен и могъщ.

Далеко ще те отнеса

отвъд най-смелата мечта.

Високо ще те изнеса

на горда самота

в призвездния предел.

Духът ми е орел.

И аз живея там.

Но аз съм сам...

 

Да бъда зной, да бъда скреж!

В подземни пламъци горях

и нивга никого не сгрях.

Без цел размах, без път стремеж!

В свръхземен студ се вкамених

и никого не разхладих.

 

Напразно, плаха гълъбица,

напразно се боиш от мен.

Ще бъдеш ти, с орел могъщ, с орел орлица...

И благослови тоя ден.

 

     Аз имам орлови нокте

     и жар и лед - това са те

в ярка острота.

     Далеко... и високо... там,

     където аз живея сам,

     другарка в будна самота,

     ти в пламък ще се вледениш,

     под кървав студ ще изгориш.

 

Че с ноктете на орел,

     пронизал тая плът,

ще досегна твоя дух...

     Далеко от света, високо над прахът,

     в призвездния предел, -

зрение и слух -

     ще бъде в огън тая плът,

     а лед ще бъде твоя дух!

 

   И горко ще ридаеш ти,

   ще прокълнеш рождения си час

   земята и небето ще кънти

   от твоя стон, от твоя глас,

 

   Тогаз ще дойде и часът

   за нашия задружен път

   на моето безумие часът,

   за твоето блаженство кратък път!

 

   И грабнал те в ноктете си тогаз,

с тебе лих ще полетя;

   и както бурята премята

   заграбен лист, така и аз

бясно ще те завъртя

   между небето и земята.

 

   Онуй, което чакам сам,

   най щедро тебе ще го дам

   в пиянство, в шемет над света

   блаженството велико на смъртта..

 

     И ще размахам пак крила

     без път, в пориви и стремеж,

вихър и мъгла,

     с нокте на хищник - зной и скреж...

     И ще размахам пак крила,

     понесъл горестно самин,

вихър и мъгла,

     за тебе споменът един.

 

   Напразно, плаха гълъбица,

   напразно се боиш от мен.

   Ще бъдеш ти, макар за миг, с орел могъщ,

             с орел орлица...

   И благослови тоя ден!